Направо към съдържанието

Никола Бунев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Бунев
български революционер
Роден
Семейство
ДецаБорис Бунев
Мара Бунева

Никола (Нико) С. Бунев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Бунев е роден в град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва шести клас в българското педагогическо училище в Скопие, след което се занимава с учителство и търговия. Присъединява се към ВМОРО и е тетовски околийски ръководител. Жени се за Анна Захова Манова,[1] чиято майка е от рода на Георги Хаджиристич.[2] С нея имат шест деца – Борис Бунев, Лазар, Еленка, Мара Бунева, която през 1928 година убива Велимир Прелич и се самоубива, Надя (Надежда), починала от туберкулоза през 1928 година в Швейцария,[3] и Вера (женена за свещеник Георги Николов[4]).[5]

Съществува македонистка теза за седмо дете – Васил Бунев, станал сръбски офицер. Тя се появява за пръв път в статия на Спасе Шуплиновски, дългогодишен журналист в югославския комунистически печат. Статията се публикува в скопския вестник „Дневник“ през 2006 година, но не се потвърждава от достоверни източници.[6]

Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов и е кмет на Тетово в периода на българско управление между 1915 и 1918 година.[7] Председател е и на местния клон на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. В края на войната заминава за България, където предава на властите архивите и значителна сума пари, след което се завръща в Тетово с помощта на американския пълномощен министър в София.[1]

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. На годишнината от това събитие почитателите ѝ винаги организират помен. Родителите ѝ, които живееят в Тетово, тогава под албанска власт, са канени и присъстват на тях.[8]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Бунев
(1887 – ?)
 
Анна Захова
Манова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Бунев
(1895 – 1967)
 
Лазар Бунев
(? – 1928)
 
Еленка Бунева
 
Мара Бунева
(1902 – 1928)
 
Надежда Бунева
(? – 1928)
 
Вера Николова
(1895 – 1967)
 
Георги Николов
(1906 – 1997)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Милко Бунев
(1931 – 2013)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Бунев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана-Мария Бунева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 367.
  2. Рубин, Земон. Д-р Миодраг Календар Хађи Ристић - живот и дело, Етно-култ, Струга, 2006, стр.5., архив на оригинала от 15 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140115062613/http://www.balkanethnology.org/files/library/Rubin/Voved.pdf, посетен на 3 август 2013 
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 370.
  4. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 321.
  5. Даниела Начева, „На гости на Вера Бунева-Николова и Борис Николов“, Вестник на българите в Детройт, Брой 4, 2009, архив на оригинала от 16 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120216144048/http://www.bulgariansindetroit.com/Bulgarian/newsletter/2009/April_09.html, посетен на 3 август 2013 
  6. Дневник (1754). Скопие, 18 март 2006.
  7. Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“.
  8. Васил Бойдев От поручик до генерал. Спомени. ISBN 978-954-509-475-0, Военно издателство, 2012.
Васа Богоевич кмет на Тетово
(1915 – 1918)
?